Едно райско място – хижа Рай.

P4290017.jpgP4290023.jpgP4290035.jpgP4290049.jpgP4290050.jpgP4290105.jpgP4300153.jpgP4300168.jpgP4300169.jpgP4300174.jpgP4300180.jpgP4300189.jpgP4300193.jpgP4300206.jpgP4300342.jpg

Изкачване на връх Амбарица (2166 м)

Изкачване на връх Амбарица (2166 м) от Карлово (500 м). Почти 10 часов преход, все нагоре.

P4160024.jpgP4160025.jpgP4160027.jpgP4160029.jpgP4160033.jpgP4160034.jpgP4170036.jpgP4170041.jpgP4170045.jpgP4170049.jpgP4170050.jpgP4170054.jpgP4170056.jpgP4170059.jpgP4170061.jpgP4170063.jpgP4170064.jpgP4170065.jpgP4170066.jpgP4170072.jpgP4170075.jpgP4170080.jpgP4170091.jpgP4170093.jpgP4170094.jpgP4170100.jpgP4170103.jpgP4170104.jpg

 

Караджов камък – светилището на мъртвите

P2280182.jpgP2280167.jpgP2280192.jpgP2280204.jpgP2280233.jpgP2280219.jpgP2280228.jpgP2280226.jpgP2280238.jpgP2280256.jpgP2280265.jpgP2280262.jpg

Изгубени пространства

LOST SPACES

Is there a lost school? – with the lost of the illusions of „high human comunist sociaty“, we lost a lot of things – we lost our children, we lost our schools, we lost our selves…

Изгубено училище? – … със загубата на илюзиите за „високо хуманното комунистическо общество“, изгубихме много неща – изгубихме децата си, изгубихме училищата си, изгубихме себе си…

IMG_1328_GD_GD.jpgIMG_1329_GD_GD.jpgIMG_1330_GD_GD.jpgIMG_1332_GD_GD.jpgIMG_1334_GD_GD.jpg

Париж – един по-особен поглед

Paris – a different kind of view. With a pinholle camera in Paris experimental.

Експериментално с пинхол камера в Париж.

Defans3.jpgpinholl7.jpgDefans5.jpgpinholl2.jpgParis07.jpgParis08.jpg

село Гела – съборът / Bagpipe Festival of Gela

„Когато сме най-зле, така да сме!“ – това са думи от една известна българска реклама… за ракия. Билбордът на рекламата сполучливо се вписваше в шарения свят на тръгналия на „планинска“ разходка с разпивка българин.

Миналата седмица с няколко ентусиазирани приятели  решихме да посетим всеизвсетния събор по ливадите на село Гела. Качихме се на колите и хоп след около час път се озовахме в навалицата, но не в някой град, а на ливадите покрай селото. Нарамихме си фотографските ранички и тръгнахме да си  проправяхме път  през пушека идващ от новодошлите коли, които напираха да спрат едва ли не в центъра на сергиите за бира-скара. Прашилката от сухия макадан постепенно се смеси с пушилката и миризмата от чевермето, дори ми потекоха лигите надушвайки уханието на разтопената захар завихрена в захарен памук, но излизайки от дима пред очите ми изникна циганка-блондинка със зелена блуза, която ярко контрастираше на розовия облак. Желанието породено от спомените от деството ми, веднага се изпари, може би защото продавачката на розови облаци беше се къпала някъде по Йорданов ден.  И като на всеки български събор се натъкнахме на сергии с кебапчета, кюфтета, ревящи хлапета пред сергиите за детски играчки, цигани-прекупвачи на всякаква стока, като се започне от шарени-писани черги и се стигне до парад на най-долнопробната китайска индустрия предлагана от  захилени до ушите магазинери. Беззъби доволни пияндета бяха насядали по масите още от сутринта като, че ли да си ги пазят за вечерта, спящи туристи и участници в програмата, пък бяха избрали дебелите сенки из поляните и направо си спяха сладко, сладко, дали махмурлии от среднощния купон или от жаркото слънце, или от умора в очакване да се случи нещо интерсно на сцената.  И някъде там в дъното, малко в страни от целия този хаос беше издигнат един малък навес, който го бяха кръстили сцена. Стана ми малко тъжно, дори не можах да го снимам, защото участниците почти не се виждаха. Добре, че гласището на родопската гайда се лееше над ливадите и имахме възможността да й се насладим. По едно време и аз поседнах между сънародниците и се замислих … , чудих се какво е това – надсвирване или надяждане с надпиване?!Разсъждавайки в този ред на мисли се опитах да оправдая този колорит с народопсихологията, традициите и обичаите по нашите балкански ширини.

IMG_9056.jpgIMG_9077.jpgIMG_9072.jpgIMG_9081.jpgIMG_9080.jpgIMG_9110.jpgIMG_9109.jpgIMG_9092.jpgIMG_9118.jpgIMG_9108.jpgIMG_9049.jpgIMG_9053.jpgIMG_9099.jpgIMG_9103.jpgIMG_9105.jpgIMG_9107.jpgIMG_9084.jpgIMG_9120.jpg

Една импровизирана изложба наречена „Пловдив – през сърцето ми“

Няколко фотографии от Пловдив показани в двора на магазин BARAKA NATURALS. Изложбата премина без официални откривания и гръмки речи, които винаги са ме притеснявали. Дойдоха приятели и пихме бяло винце във вече сгорещения Пловдив.

IMG_0417.JPGIMG_0413.JPGIMG_0453.JPGIMG_0483.JPGIMG_0452.JPGIMG_0457.JPGIMG_0406.JPGIMG_0409.JPGIMG_0423.JPGIMG_0424.JPGIMG_0425.JPGIMG_0443.JPGIMG_0469.JPGIMG_0475.jpgIMG_0446.JPG

„Големите приятели“ в галерия ТРАКАРТ и галерия 13-то стъпало

„Големите приятели“ в галерия ТРАКАРТ представени като „експресия от цвят и образ“ в рамките на „Международни фотографски срещи“ Пловдив – 17 октомври 2009. Същата изложба се радва и на топлото гостоприемство на галерия „13-то стъпало“ в Бургас през септември 2011г.

Моите ГОЛЕМИ приятели

От къде започва и до къде свършва портретът във фотографията?

Поглеждайки назад в историята може да се каже, че фотографията се е появила заради портрета. Обществото през деветнадесетия век е демократизирано и индустриализирано, индивида чувства по-силно своето присъствие в него. Затова той трябва да бъде увековечен като новия стопанин, като новия двигател на движението напред. И се появява фотографията, която прави точно това, запазва за историята човешкото присъствие и човешкото лице. Фотографският портрет става най-силното доказателство и документ за човешкото съществуване, защото е всепризнатия документ в историята изобщо. И това е неговият генезис.

Затова и сега всяка нова портретна изложба връща усещането на зрителя към историята, към мига на снимането и вечността на снимката – вътрешния диалог, който предпоставя  началото на изкуството. Защото изкуството съществува, за да прави човека вечен.

Тази изложба бе артистичен факт в програмата на „Международни фотографски срещи” през 2009 в Пловдив, за да защити със сила идеята и възможностите на своя автор.

Мариана Камбурова използва за носител на информацията цветния филм и колористичните му възможности. Една от особеностите идва от там, че тя използва обратим филм ( филм за диапозитиви), но го обработва като негатив, откъдето цвета навлиза в експерименталното и поражда ново усещане в разглеждането на портрета.

Авторската закачка с всеки един от моделите е избора на любим или характерен за него предмет, който насочва мисълта към професията му или характера. Това прави изложбата лека за възприемане, защото носи хумор и приятелско чувство.

Внушението от портретите се засилва и от необичайният им размер, по-голям от възприетото нормално. Те са голямоформатни, цветът прелива от тях и поради тези мащаби. Това е едно концептуално решение, което нарушава логиката на общовъзприетото за портрета, но провокира обобщението и монументализира хората в тях.

 

Пловдив

7 септември 2011

доц. Никола Лаутлиев

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=775964

_MG_2764.jpg_MG_2768.jpg_MG_2794.jpg_MG_2805.jpg_MG_2822.jpg_MG_2836.jpg_MG_2841.jpg_MG_2849.jpg_MG_2853.jpg_MG_2856.jpg_MG_2857.jpg_MG_2863.jpg_MG_2869.jpg_MG_2879.jpg_MG_2882.jpg_MG_2913.jpg_MG_2914.jpgIMG_6941.JPGIMG_6950.JPG

[google779547c0c114ffda.html]