„Големите приятели“ в галерия ТРАКАРТ представени като „експресия от цвят и образ“ в рамките на „Международни фотографски срещи“ Пловдив – 17 октомври 2009. Същата изложба се радва и на топлото гостоприемство на галерия „13-то стъпало“ в Бургас през септември 2011г.

Моите ГОЛЕМИ приятели

От къде започва и до къде свършва портретът във фотографията?

Поглеждайки назад в историята може да се каже, че фотографията се е появила заради портрета. Обществото през деветнадесетия век е демократизирано и индустриализирано, индивида чувства по-силно своето присъствие в него. Затова той трябва да бъде увековечен като новия стопанин, като новия двигател на движението напред. И се появява фотографията, която прави точно това, запазва за историята човешкото присъствие и човешкото лице. Фотографският портрет става най-силното доказателство и документ за човешкото съществуване, защото е всепризнатия документ в историята изобщо. И това е неговият генезис.

Затова и сега всяка нова портретна изложба връща усещането на зрителя към историята, към мига на снимането и вечността на снимката – вътрешния диалог, който предпоставя  началото на изкуството. Защото изкуството съществува, за да прави човека вечен.

Тази изложба бе артистичен факт в програмата на „Международни фотографски срещи” през 2009 в Пловдив, за да защити със сила идеята и възможностите на своя автор.

Мариана Камбурова използва за носител на информацията цветния филм и колористичните му възможности. Една от особеностите идва от там, че тя използва обратим филм ( филм за диапозитиви), но го обработва като негатив, откъдето цвета навлиза в експерименталното и поражда ново усещане в разглеждането на портрета.

Авторската закачка с всеки един от моделите е избора на любим или характерен за него предмет, който насочва мисълта към професията му или характера. Това прави изложбата лека за възприемане, защото носи хумор и приятелско чувство.

Внушението от портретите се засилва и от необичайният им размер, по-голям от възприетото нормално. Те са голямоформатни, цветът прелива от тях и поради тези мащаби. Това е едно концептуално решение, което нарушава логиката на общовъзприетото за портрета, но провокира обобщението и монументализира хората в тях.

Пловдив

7 септември 2011

доц. Никола Лаутлиев

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=775964